|
Автор Кулинар
|
|
03.08.2008 |
 Хрянът е многогодишно растение, на което коренищата се използуват като подправка. Те имат бяла сочна месеста част с вкус, подобен на горчицата.
В по-северните страни, където няма голямо разнообразие на зеленчуци и плодове, хрянът се използува не само като подправка,, но и като растение, богато с витамин С, за лечение на скорбута (заболяване, причинено при липса на витамин С).
Хрянът е източник на минерални вещества. Той съдържа и серни съединения, благодарение на което се използува при атеросклероза. Съдържа и много фитонциди (растителни антибиотици) с доказани бактериубийствени свойства. Хрянът, както чесънът и лукът, унищожава бързо причинителите на дизентерията, коремния тиф, пара тифа и много други.
Хрянът като силна подправка оказва въздействие върху стомашните и чревните жлези, увеличава секрецията им и с това подобрява храносмилането и апетита.
Той е подправка с безспорни полезни качества, но може да се употребява само от хора със здрава храносмилателна система.
При страдащи от гастрит, язвена болест, жлъчно каменна болест, възпаление на жлъчните пътища и др. не бива да се използува като храна.
Хрянът се запазва в прясно състояние, като се подбират хубави, дебели и по-гладки кореноплоди, неповредени от вредители. Почистват се от пръстта, без да се стържат, и се нареждат на редове в слабо навлажнен пясък във вид на пирамидка, както се съхраняват кореноплодите на магданоза. Най- благоприятна температура за съхраняването им е 0—ГС при относителна влажност на въздуха 85—90%.
|
